Правя темата специално за хората, които са били така добри да си осиновят животинче. Знам, че не са малко, заслужават похвала, затова нека споделим кой какво си е взел, каква е историята му и т.н.

Аз лично си взех едно котенце (защото нямам възможност да гледам куче в момента). Една жена го беше прибрала от улицата (за което й благодаря), след като кола блъснала майка му. Беше на около 15-20 дни, още не беше прогледнало както трябва. Хранихме се с биберон, миехме очите, учихме се да ходим ... моето бебе Сега е здрав котарак на 7-8 месеца. Негова снимка има в темата "Какви са Вашите домашни любимци", става дума за черно-бялото Бейби

Ти и Люси сте потвърждение на тезата, че не само ние си избираме гадинките, а и те нас. Има хора, които само с присъствието си внушават доверие точно на такива диваци като Люси. И явно са предназначени един за друг

взех си Лъки преди 3 години. Минавахме по околовръстния път с една приятелка, нямаше как да не видим малката бяла кална топчица, защото буквално щеше да се метне пред колата. Като спряхме, той дойде пред вратата, сви се и погледна така виновно, че не знаех дали да се смея или да плача все едно искаше да каже "извинявай, знам, че съм виновен, но ще ме вземеш ли?" Нямаше как да откажа на такъв "въпрос" и си го прибрах. Няма порода, остана малък и пухкав, чисто бял, както казах, тогава беше много мъничък, на около 1-2 месеца

Здравейте! Аз явно съм щастливка, имам си 3 броя Котето го намерих пред нас, не беше много малко - на 4 месеца, може би. Но беше много гальовно и вечно мяучеше за храна като излизах, затова го кръстих Галка. Няколко дни го храних навън и накрая си го прибрах вкъщи. Едното кученце го взех от обява. Добри хора намерили кашон с извърлени бебета и им търсеха дом - радвам се, че осигурих такъв поне на едното от тях, казва се Боб. На 4г е вече, стана доста едро куче, явно е било смесица от каракачанка и улично. Отличен пазач е. Другото куче е отпреди 1г, като с Боб се връщахме от разходка, то тръгна по нас, по пътя си играеха. Явно си допаднаха, на мен също ми хареса малкото сладурче и реших, че мога да си позволя още едно "дете" у нас - Тони И то няма определена порода, когато ни намери беше тийнейджър, тоест, на 7-8 месеца. Средно е по размери и кафяво на цвят

Хубаво е, когато човек си купи животно от зоомагазина, но усещането не може да се сравни с това, когато прибереш някое от улицата и знаеш, че може би си спасил живота му! Бих си взела още при първа възможност

Това е последното (не и за в бъдеще, надявам се), прибрано от улицата животинче Новото й име е Дестини, оказа се страхотна лигла на 1 годинка:




Напълно вярно е това! И цял живот остават благодарни животните, страхотно усещане е!

Аз нигока не съм вземала животинче от улицата тъй като майка ми не ми позволява, но миналата година аз и децата от квартала гледахме едно куче. Беше женско и се казвше Белка. Гледахме я доста време дори няколко пъти си имаше кученца, всички бяха много сладки. После други деца взеха да се грижат за нея. Последното което чух е че са я взели за пазач на някакъв гараж.Много я обичахме!

На снимката по- долу е Лилянка. Подарих я на мама да живее при тях. Преди няколко месеца, докато се прибирах, минавах покрай един контейнер за боклук. Чуваше се ужасяващо пищене на котенце. Докато успея да се огледам, пред мен изкочи тоя мъник. Спря пред мене и ме гледаше. Сърце не ми даде да я оставя!

Браво, много добре си постъпила! Чудесно малко пухче е

Ще започна с Чопър(тъмно рижав котак),който беше спасен от чичо ми когато беше само на месец и нещо.Беше заклещен между два блока и едни деца го ръчкаха с някаква пръчка.Сега Чопър е на 12 години!!!
След това,когато се изнесох да живея сама взех от улицата един черен,кльощав,бъхлив и пълен с глисти котак(беше на 2 месеца),който решихме да кръстим Бегемот(името е от "Майсторът и Маргарита").Той живя с нас две години,но за съжаление се оказа нелечимо болен и миналата година през септември се наложи да го приспим:((Въпреки краткият си живот,мисля,че направихме нужното,за да изживее дните си щастливо.
По времето когато Бегемот беше на 1 годинка,един приятел,който живее на село,се обади и каза,че дворната котка имала малки и не знаел какво да ги прави...и така се сдобихме с Томас(чудихме се как да се казва,то не беше Рамбо,не беше Ричи..и т.н.т.)!Той е светло рижав с бяло по гърдите и в момента е на 2 годинки.С Бегемот бяха добри приятели и след смъртта му Томас се чустваше доста самотен.
На последно място осиновихме две гарджета паднали от гнездото си,но за съжаление и те не успяха да оцелеят.

Малко снимки на нашите скитници:)